МИРАБЕЛ - клиника по естетична, клинична дерматология и венерология

 

Кожни и венерически болести

ПОЛОВО ПРЕДАВАНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

 

Все по-често в кабинета на гинеколога идват млади хора, които са заразени с полово предавано заболяване. В повечето случаи, пациентите се обръщат към специалист много късно, когато инфекцията е в напреднал стадий на развитие, когато има сериозни усложнения /напр. хронична болка, сраствания, стерилитет, засягане на съседни органи и мн. др./ В тези случаи лечението е по-трудно и скъпо. Основният проблем е, че пацеиентите не са запознати добре със същността, симптомите, начините на предаване и предпазване при полово предаваните болести. Ето защо, Ви предлагам кратък преглед на най-разпространените болести, предавани по полов път на възможно най - достъпен език. Надявам се тази информация да е полезна за Вашето здраве, здравето на Вашия партньор и Вашите деца.

 

ДЕФИНИЦИЯ, ЧЕСТОТА, КЛАСИФИКАЦИЯ

 

Дефиниция

Полово предаваните болести са голяма група инфекциозни заболявания, които се причиняват от различни микроорганизми /бактерии, вируси, гъбички, паразити/, имат разнообразна клинична симптоматика, ангажираща първично урогениталния тракт и това, което ги обединява е, че имат еднакъв механизъм на предаване и разпространение, а именно сексуален контакт между партньорите. В последно време към полово предаваните болести бяха прибавени СПИН и вирусните хепатити, макар че те не са класически представители на венерическите заболявания.

 

Класификация

1. Характеризиращи се с генитални язви - сифилис, генитален херпес, мек шанкър и др.

2. Характеризиращи се с възпаление на уретрата и цервикалния канал - гонорея, хламидиаза, микоплазмена или бактериална инфекция.

3. Характеризиращи се с вагинален дискомфорт - трихомониаза, бактериална вагиноза, урогенитална кандидоза.

4. Характеризиращи се с хиперплазия и тумори - остри брадавици и др.

5. Вътрешни болести предавани по полов път - СПИН, хепатит В, хепатит С.

6. Паразитни заболявания предавани при полов контакт - полова въшливост, краста.

 

Разпространение

Според СЗО всяка година се откриват около 250 млн. полово предавани болести:

  • Трихомониаза - 120 млн.
  • Хламидиаза - 50 млн.
  • Кондиломи - 30 млн.
  • Гонорея - 25 млн.
  • Генитален херпес - 20 млн.
  • Сифилис - 3,5 млн.

 

Симптоматика

При отделните видове заболявания, симптомите са различни, но най-често срещаните са:

  • необичайно течение със или без миризма;

  • обриви и зачервяване, съчетано с парене, сърбеж;

  • поява на раничка или мехурче по половите органи, което може да бъде придружено с болка или да е безболезнено;

  • увеличаване на регионални лимфни възли;

  • проблеми при уриниране - парене, често и/или трудно уриниране, чувство за неизпразване на пикочния мехур;

  • болки по външните полови органи, във влагалището или дълбоко в малкия таз към матката и яйчниците, или съответно в пениса, тестисите, простатата.

 

При наличие на един или на комбинация от няколко от посочените симптоми, е необходимо незабавно да се консултирате със специалист-гинеколог, венеролог или уролог-андорлог . Забавянето може да затрудни сериозно лечението, да доведе до хронифициране, усложнения, което прави лечението по-трудно, по-скъпо и по-малко ефективно.

Има заболявания, които протичат почти безсимптомно /напр. хламидийната инфекция/. Това налага извършването на профилактични прегледи и превантивни изследвания и при липса на оплаквания, за да се проведе съвременна диагностика и адекватно лечение. В противен случай се стига до сериозни усложнения /стерилитет, хронична тазова болест, заразяване на партньора или партньорката и др./

Презервативът е най-сигурното средство за предпазване от полово предавани болести, но не забравяйте, че много инфекции могат да се предедат в т. н. полова игра, която предхожда половия акт. Презерватива не предпазва от т. н. полови въшки.

 

ГОНОРЕЯ /ТРИПЕР/

Заболяването е известно още като гонокоция или трипер. Гонореята е полово предавана болест, присъща единствено за човека. Причинява се от бактерий, наречен Neisseria gonorrhoeae.

 

Инкубационният период е кратък - от 1 до 7 дни, рядко 2 седмици.

 

Клиничната картина при мъжете е свързана с поява на гноевидна капка от пикочния канал, което може да бъде придружено със сърбеж и парене в областта, особено при уриниране.

При жените симптомите са по слаби. Появява се гноевидно течение, съпроводено с болка, парене при уриниране, дискомфорт и чувство за неизпразване на пикочния мехур. Също така и при двата пола може да се засегне перианалната област, гърлото, очите. Нелекуваната инфекция привидно утихва, но това не означава излекуване. Ако не се лекува или ако лечението не е правилно инфекцията става хронична. Гонореята често е съчетана и с други полово предавани болести - например кандидоза.

 

Заразяването става най-често при вагинален или анален полов акт/гонококов проктит/ и много по-рядко при орално-генитален контакт /гонококов фарингит и тонзилит/. Може да се предаде от болна майка на новороденото дете и тогава се развива гонококов конюнктивит на новороденото. Много рядко може да се предеде извънполово при използване на общи тоалетни принадлежности или бельо.

Усложненията на хронифицираната гонорея могат да бъдат тежки - инфекции на цялата пикочо-половата система, с образуване на абсцеси, сраствания, стерилитет, хронична тазова болка.

- при жените - възпаление на външншни полови органи, уретра, влагалище, маточна шийка и лигавица, тръби, яйчници.

- при мъжете - възпаление на уретрата, пениса, простатната жлеза и семенните каналчета.

 

Лечението е антибиотично. Задължително се лекуват всички партньори, по време на което е препоръчително полово въздържание.

 

СИФИЛИС

Това е най-тежката хронична венерическа инфекциозна болест, протича стадийно, засяга всички органи и системи на човешкия организъм. Причинява се от бактерий, наречен Трепонема палидум /Treponema pallidum - бледа трепонема/. Предава се предимно при сексуален контакт. Входна врата е лигавицата на половите органи, но бактерия се отделя и чрез слюнката, сълзите, потта и майчиното мляко. Преминава през плацентарната бариера, заразява плода и се раждат деца с вроден сифилис. Може да се предаде на кърмаче при кърмене. Много рядко има извънполово заразяване - при целувки, използване на общи прибори, чаши, чрез заразени медицински инструменти.

Честота: по данни на СЗО в света има 70-75 милиона болни от сифилис, от които годишно умират повече от 2 милиона. Ежегодно се раждат над 1 млн. деца с вроден сифилис. За съжаление използването на презерватив не предпазва напълно от сифилис.

Заболяването преминава през няколко стадия.

През първия стадий, започва от 10-я ден до 2-3 месец след заразяването. Най-типични симптоми са появата на малка раничка по външните полови органи, на мястото на навлизане на спирохетата и увеличаване на лимфните възли в съседство. Язвата е около половин сантиметър в диаметър, безболезнена, с чисто, зачервено дъно и с хрущялна плътност при пълпиране, затова се нарича твърд шанкър, твърда явза /ulcus durum/. Неоткриването на тези симптоми, съчетано с прилагането на неподходящи антибиотици довежда до развитието на т. нар. декаптиран сифилис и заболяването може да се прояви направо във втория си стадий. Вторият стадий настъпва шест седмици до шест месеца от заразяването у нелекувани или неадекватно лекувани болни. Клиничната картина е много разнообразна - обриви по цялото тяло с различен вид /зачервявания, акнеподобни пъпки, обриви подобни на псориазис и др./, температура, главоболие, безапетитие, болки в костите, ставите, мускулите, отпадналост, увеличаване на лимфните възли. Обривите траят дълго време и ако не се вземат мерки, след 2 до 3 мес. След инфектирането настъпва третата фаза в развитието на болестта, която е с продължителност от 3 до 15 години. Третичният сифилис /невросифилис/ е най-тежката форма на заболяването, при която се засяга централната нервна система и се манифестира с прояви на менингит или менингоенцефалит. В третата фаза болните трудно се поддават на лечение и често изходът е фатален. Вродения сифилис, когато е в ранна бременност води до вътреутробна смърт на ембриона, късния вроден сифилис води до раждане на плод с разнообразни аномалии /седловиден нос, квадратен череп, къса горна и изпъкнала долна челюст, т. н. „олимпийско чело", зъбни деформации, глухота, слепота, саблевидни подбедрици, олигофрения и др.

 

Диагноза

  • характерна клинична картина /твърда неболезнена раничка, подуване на лимфни възли, характерни обриви по кожата, неврологични отклонения и др./;

  • положителни серологични проби /напр. проба на Васерман/;

  • специализирани микроскопски изследвания - микроскопия в тъмно поле, директна имунофлуоресценция/.

Всички болни от сифилис задължително трябва да се изследват и за СПИН.

 

Терапия

През първите два стадия, болестта се лекува с антибиотици и е продължителна като задължително обхваща всички партньори. Болестта е възможно да се прояви повторно. Желателно е след излекуване поне една година да не се създава поколение.

 

 

ХЛАМИДИАЗА

Гениталната хламидиаза е една от най-разпространените полово предавани болести. Това е хронична инфекция, причинена от микроорганизъм, наречен хламидиа /Chlamydia trachomatis/. Хламидиите заема междинно положение между вируси и бактерии - живеят вътреклетъчно, като вирусите и са чувствителни на антибиотици като бактериите. Заболяването е особено коварно, защото протича почти безсимптомно и води до тежки последици и стерилитет. Засяга предимно половата система, но могат да бъдат увредени и други органи - очи /конюнктивит/, ставите /артрит/, бял дроб /пневмонии/, черен дроб /възпаление и сраствания на чернодробната капсула/.

Заболяването има инкубационен период / периода от заразяването до клиничната изява на заболяването/ от 1 до 3 седмици. Предава се изключително по полов път или при раждане от болната майка на новороденото.

 

При мъжете може да се наблюдава възпаление на пикочния канал /неспецифичен уретрит/ и простатната жлеза /простатит/, семенните каналчета /епидидимит/. Възможно е да се появи и оскъден слузно-гноен или слузно-стъкловиден секрет от уретрата, и то само при остра инфекция. При хронифициране на състоянието има много леко изразени симптоми: слаба тъпа болка в кръста, често уриниране, дискомфорт при уриниране, тежест в областта на простатата, особено при пълен пикочен мехур, сърбеж в пикочния канал, преждевременно семеизпразване, дискомфорт. Хроничната инфекция води до увреждане на спермата и мъжки стерилитет. В повечето случаи мъжете въобще не разбират, че са болни от генитална хламидиаза.

При жените оплакванията са дискретни, често въобще не се усещат от пациентката: оскъдно влагалищно течение, парене, болезненост и странен дискомфорт при полов акт. Усложненията са много сериозни: хронично възпаление на маточната шийка, матката, маточните тръби или яйчниците, водещо до стерилитет, хронична тазова възпалителна болест. Хламидиазата крие голям риск, когато се прояви при млади жени, защото може да доведе до сраствания и впоследствие до стерилитет. Може да предизвика образуване на т. н. „раничка" на шийката на матката, която във времето да прерастне в онкологично заболяване. Коагулацията на такава раничка без да е излекувана хламидийната инфекция, води до навлизане в дълбочина на инфекцията и незарастване на коагулирания участък. Затова рутинното периодично изследване за носителство на хламидия е резонно.

 

Диагноза

Поради дискретните оплаквания на пациентите може само да се подозира хламидийна инфекция. Доказването им се извършва с изследване на антитела срещу хламидия /индиректен тест/. Задължително се изследват двете антитела срещу хламидия IgG /маркер за хронична хламидиаза/ и Ig M /маркер за остра хламидиаза/. След излекувана хламидийна инфекция IgG може да спада много бавно /нормализиране до 1-2 год./, зотова само еднократно установянане на повишен IgG няма диагностична стойност. Друг полезен в практиката е директния експресен тест /резултата излиза за около 20 мин./, при който в секрет от шийката на матката или пикочния канал на мъжа се установяват антигени на хламидия. Има и други по-добри методи /културелен, имунофлуоресцентен, ДНК анализ/, но те са много трудоемки и скъпи и не намират приложение в ежедневната практика.

 

Лечение

Задължително от специалист със специфични антибиотици и контрол на резултата от лечението. Задължително се лекуват всички партньори.

 

ГЕНИТАЛЕН ХЕРПЕС

Гениталния херпес е хронично рецидивиращо инфекциозно заболянане, което се предава по полов път и се причинява от херпесен висус втори тип /Herpes simplex virus-2, HSV-2/. Херпесен вирус първи тип предизвиква херпеса на устните. Около 30% от полово активните индивиди са инфектирани с вируса на гениталния херпес. След зарязяването обикновено вируса прониква в епидермиса и по сетивните нерви достига до нервните клетки, където остава в латентно състояние, което може да продължи и цял живот. Под влияние на различни провокиращи фактори /травма при бурен полов акт, боледуване, фебрилитет, мензис, стрес, ултравиолетово облъчване и др./ вируса се активира и по сетивните нерви достига до съответния кожен или лигавичен участък и предизвиква характерни лезии. Развитието на кожните промени протича около 12 дни. В началото има само малки зачервени участъци /няколко дни след заразяването/, които се превръщат за 1 ден в малки мехурчета, те се спукват на 3-4 ден и се превръщат в малки язвички, които постепенно завяхват и зарастват без белег, ако не е настъпила вторична бактериална инфекция. Херпесите могат да се появяват и изчезват многократно - при всеки менструален цикъл или по-рядко /3-4 пъти годишно/. Докато лезиите не зарастнат напълно трябва да се избягват сексуалните контакти с оглед ограничаване на разпространението на инфекцията. Риска не предаване при полов контакт е около 30-50 %, особено при първична поява на херпеса. Около 20 % от носителите на вируса са без никакви симптоми и въпреки това те са заразни за сексуланите си партньори. Състоянието е болезнено и може да бъде придружено с възпаление на лимфните възли, изтръпване на определени участъци от кожата. Бременна жена с активен херпес трябва да роди с цезарово сечение поради риск от инфектиране на новороденото и развитие на вирусен менингит или енцефалит.

 

Диагнозата се поставя от квалифициран гинеколог, дерматолог-венеролог, уролог.

 

Лечението /локално, перорално, инжекционно/ е с антивирусни препарати, с имуностимулатори, с ваксини и с болкоуспокояващи средства.

 

КОНДИЛОМИ /ПОЛОВИ БРАДАВИЦИ/

Наричани още: Венерически брадавици, Condylomata acuminata, Papilloma acuminata, Verucae acuminatae/

Кондиломите се причиняват от вирус, наречен Human papiloma virus /HPV/. Представляват брадавици, които се появяват по кожата и лигавицата на гениталиите и перианалната област и са с различна големина. Инфекцията се предава при полов контакт с епителна травма, която улеснява проникването на вируса в епидермиса или лигавицата. Понякога вируса остава в латентно състояние и при по-бурен полов акт, при наличие на друга генитална инфекция или при състояния, които намаляват имунитета се проявяват клинично. Появата на брадавиците /инкубационен период/ става чак на 3-9-я месец след инфектирането. Понякога са много малки и откриването им е много трудно. За съжаление промените по маточната шийка са безсимптомни и са много по-опасни. Най-често се визуализират след оцветяване на шийката и колпоскопия /микроскопско изследване на шийката/. Всички партньори трябва да бъдат прегледани и при наличие на брадавици да бъдат лекувани.

Жените, които веднъж са били инфектирани с този вирус, стават рискова група за появата на рак на шийката на матката и вулвата, затова е добре редовно /на 6 мес./ да се следят от гинеколог.

При мъжете съответно има повишен риск от карцином на пениса.

 

Диагнозата се поставя от гинеколог, венеролог или уролог, чрез локален преглед, микроскопски и лабораторни изследвания. Желателно е пациентите да се изследват и за други полово трансмисивни инфекции като сифилис, гонорея, хламидия, трихомониаза, AIDS.

 

Лечението включва няколко аспекта:

  • деструктивна терапия /премахване на брадавиците или промените по маточната шийка с електрокоагулатор, лазеркоагулатор, криотерапия /замразяване/, деструкция с различни медикаменти /подофилин, солкожин, кондилин, 5-флуорурацил и др./;

  • противовирусни препарати /локално, перорално и инжекционно/;

  • лекарствени средства повишаващи имунитета;

 

ТРИХОМОНИАЗА /Trichomoniasis/

Това е най - разпространеното полово предавано заболяване в света /годишно в света се регистрират около 120-180 милиона случаи/. Причинител на заболяването e Trichomonas vaginalis, TV - подвижен едноклетъчен микроорганизъм, който живее в безкислородна среда. Придвижва се самостоятелно с характерни въртеливи движения, затова много лесно се диагностицира при нативен микроскопски препарат. Възпалителният процес засяга пикочо-половата система, най-често - уретрата и влагалището. Инкубационният период обикновено е 3-10 дни, понякога и повече. При жените инфекцията настъпва с появата на обилно течение с жълто-зеленикав пенест секрет с неприятна миризма, съпроводено с чувство за парене, както и с болки при полов акт. Когато хронифицира оплакванията намаляват /белезникаво течение, сърбеж, смъдене, парене в областта на влагалището и външните полови органи/. Може да провокира спонтанен аборт или преждевременно раждане. Хронифицирането при мъжа протича със слузно гнойна капка главно сутрин преди уриниране /т. н. сутрешна капка/, зачервяване на външния отвор на пикочния канал, парене и щипане в канала. Обикновено засяга простатата и тогава лечението е много трудно. Заболяването се предава изключително по полов път. Много рядко може да се предаде и по комунално-битов път /ползване на общи вани, душове, кърпи, бельо, тоалетни/, при грубо нарушение на личната хигиена. Безсимптомно носителство на трихомони има при 10-20 % от жените и при 20-30 % от мъжете, което има голямо епидемиологично значение.

Диагнозата на заболаването се поставя чрез нативен микроскопски препарат, където се виждат трихомоните с характерните си движения и форма, изсушен и оцветен препарат и най-сигурно чрез посявка на избирателни хранителни среди или чрез ДНК анализ.

 

КАНДИДОЗА /ГЕНИТАЛНА МИКОЗА/

Причинител на това заболяване са дрождеподобни гъби -Candida albicans. Около 20% от жените имат безсимптомно носителство на кандида. Кандидозата засяга лигавицата на влагалището или на пениса и кожата в половата област. Тя не е опасно заболяване и не води до стерилитет, но е изключително неприятна, поради дискомфорта, който предизвиква, трудното лечение и склонността към рецидив. Кандидозата не е типична сексуално предавана болест, защото много често причина за развитие на инфекцията не е полов контакт. Развитието на кандидоза зависи от много други допънителни предразполагащи фактори:

  • намаляването на имунитета, независимо от причината /заболяване, стрес, химиотерапия и др./,

  • прием на някои лекарства /антибиотици, кортикостероиди, имуносупресори, цитостатици, контрацептиви/,

  • някои заболявания като диабет, грип, хипотиреаидизъм и др.

  • вътрематочна спирала, хормонални контрацептивни таблетки

  • носене на тясно синтетично бельо, изпотяване, незадоволителна хигиена

  • някои физиологични състояния като бременност, климакс, мензис.

  • т. н. ановагинална контаминация - заразяване с кандида по съседство от ануса, особено при наличие на допълнителни предразполагащи фактори,

  • влагалищни промивки в домашни условия, хлорираната вода в басейни и джакузита, ароматизираните тоалетни хартии, неподходящи средства за полова хигиена и др. Подобни фактори променят влагалищната среда и повишават риска от развитие на полова кандидоза.

 

Инкубационният период варира от 4 дни до 2 месеца. При жените острата кандидоза се проявява с влагалищно течение с вид на пресечено мляко, съпроводено със сърбеж /от съмвсем слаб до непоносим/, парене, зачервяване и белезникави налепи по външните полови органи, липса на овлажняване при полов акт /Vulvovaginitis mycotica/. За мъжете е характерно възпаление на главичката на половия член и кожата /Balanopostitis mycotica/. Около 30% от мъжете са с безсимптоматично носителство на гъбички. При несвоевременно лечение кандидозата хронифицира и протича почти безсимптомно при мъжете и със слабо, периодично усилващо се "бяло" течение при жените. Хронифицирането на инфекцията я прави много по-трудна и скъпа за лечение.

 

Диагнозата се поставя при преглед и микроскопско изследване. Понякога при хронични инфекции се налага и микробиологична посявка на селективни хранителни среди, дори и ДНК анализ.

 

Лечението трябва да е своевременно и упорито с антимикотични препарати, както и задължително успоредно да се лекува и партньора. Естествено трябва да се премахнат, доколкото е възможно предразполагащите фактори.

 

БАКТЕРИАЛНА ВАГИНОЗА

Синоними : Неспецифичен вагинит, неспецифична вагиноза, гарднерела вагинит, анаеробен вагинит и др. Заболяването е известно от много години като неспецифичен колпит, който не се причивяна от трихомони и кандида. Заболяването се причинява от комплекс от анаеробни микроорганизми /основния причинител е Gardnerella vaginalis, но участват и други анаеробни микроорганизми, които се установяват и при здрави жени, но в малко количество /т. н. условнопатогенни микроорганизми/. Поради наличието на различни фактори лактобацилите, /които поддържат кисела вагинална среда - pH 3,8-4,2/ намаляват своята активност и/или количество и това води до превалиране на анаеробните микроорганизми, които разграждат белтъците във влагалищния секрет до полиамини, които имат много неприятна миризма на гнило и вагиналната среда се алкализира /pH>4,5/. Предполага се, че предразполагащи фактори са други генитални инфекции, промискуитет /много сексуални партньори/, лоша хигиена, прекалена хигиена /влагалищни промивки, които унищожават лактобацилите, алкализират влагалището, намаляват защитните му функции и често вкарват допълнителна инфекция/, употреба на някои антибиотици; намален имунитет. Разпространението на бактериалната вагиноза не се влияе от лечението на мъжа-партньор и затова заболаването не се счита за класически полово предавана инфекция.

 

Усложнения на това заболаване са тазова възпалителна болест, стерилитет, преждевременно раждане или спонтанен аборт у бременни.

 

Диагнозата се поставя лесно по характерния вид на вагиналния секрет /белезникав, воднист, пенест/ и миризма /на развелена риба, мухъл, гниене/, на микроскопски препарат се виждат т. н. „clue cells" /ключови клетки/ - епителни клетки с полепнали по повърхността анаеробни микроорганизми, няма увеличаване на левкоцитите, pH на влагалищния секрет е повече от 4,5.

 

Лечението е с метронидазолови препарати и клиндамицин - локално и перорално. Не е небоходимо да се лекува мъжа партньор.